Истинска гордост пък и тръпка е да си на връх Шипка точно на 3-ти март - националния ни празник. На този ден преди 133 години изгря свободата на България и нищо не е в състояние да спре хилядите патриоти да се поклонят пред паметта на героите и поднесат венци и цветя на паметника и костницата. Сред тях за десета поредна година бяха и 50 чирпански ученици от модулите по туризъм в СОУ „П. К. Яворов”, ПГСС и ОУ „Васил Левски”, предвождани от ръководството на туристическо дружество „Средногорец”.
Денят като цяло бе много лош за планина. Минусовите температури, вятърът и мъглата не попречиха на хилядите българи да изкачат върха. През целия ден духът бе „на ниво” - пееше се химнът и патриотични песни, отвсякъде се чуваха вдъхновяващи възгласи: "Българи юнаци!"...
Емоцията на цялото това приключение за нас обаче не свърши с официалното тържество, което винаги започва в подножието на Шипка и приключва на самия връх. От него поехме към Руския паметник и след кратък инструктаж от опитните туристи тръгнахме в двучасов пешеходен преход до светия храм в град Шипка. Пътят бе стръмен, снегът - до колене, множество замръзнали участъци… Но това не ни попречи, даже ни направи повече горди. Бяхме като истински войни в този ден, макар че по-неподготвените и начинаещи планинари се подхлъзваха опасно по стръмния склон.
Този ден накара всички нас да се почувстваме истински живи. Само един факт. Изпуснал за минути автобуса сутринта, наш съученик успя да ни догони с помощта на майка си чак до могилата „Светицата” преди Шипка... Това е денят, за който копнееше векове наред нашият народ и на 3-ти март доказахме, че всичко това не е било напразно. Затова и ние, младите чирпански туристи, ще продължим традицията всяка година, независимо от превратностите на природата, да показваме - точно на връх Шипка - почитта и уважението си към хората, дали живота си, за да я има България. Защото ние сме единен народ, защото ние сме БЪЛГАРИ!